Дълбоко в душата. В недрата на несъзнаваното, което е волята. Дълбоко в онзи устрем на волята. Неосъзнато. Цветът е крехкият израз на разумното. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

Чрез съвместното и интелектуална подкрепа. (Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

С откриване на проблем, който все още не е решен и той е предизвикателен за мен. (Катя Дойнова, Директор, 163. Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Необходими са буден ум за разнообразието и плурализма, а също и време и търпение за разгръщане на пълния потенциал на творческата идея. (д-р Полина Ставрева-Костадинова, Експерт програми и проекти, Икономически университет – Варна)

Творческо настроение се постига с 1) провокиране на емоционална реакция, 2) посочване на житейски пример и 3) кореспонденция с личния интерес на твореца или обучаемия. (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

При стимулираща среда и свобода на въображението; провокация от средата за нови алтернативи на решения; конкуренция на идеи. (гл. ас. д-р Деница Хинкова, СУ „Св. Климент Охридски”, ФФ)

Когато се създаде среда за свободно изразяване на твореца. (Диляна Иванова, 191. ОУ „Отец Паисий”)

Нещата с творчеството процъфтяват, ако съответният индивид е с високо айкю и с генетична предразположеност по отношение на свободата. Разбира се, има и етични предпоставки. Причината е, че е напълно възможно да се пръкне злодей с висока интелигентност, креативни способности и омраза към робството. (проф. д.ф.н. Христо Кафтанджиев, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Творчеството не е онтологична категория. Мнозина не изпитват потребност да творят през голяма част от живота си или изобщо, ориентирайки се към пасивно приемане на информация отвън и в това няма нищо лошо. Творчеството се поражда от любопитство и се изразява във вътрешния подтик сам да генерираш информация там, където наличното знание е недостатъчно и/или където това ти доставя удоволствие. Автентичното творчество процъфтява при „плуване” в непознати „води”. За разлика от лишения от творчески трепети и пориви човек, творецът има смелостта да греши и да обмисля грешките, които допуска, щом осъзнае, че ги е допуснал. Творецът не се притеснява да пребивава в напрегнати ситуации. Най-голямата заплаха за пораждащите се творчески импулси у някого е… „задушаването” им от надделяващата му склонност към изпадане в летаргията на покоя и безметежността… (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

В спокойна и добронамерена среда, където всеки има време за размисли, които се превръщат в творчество на по-късен етап. (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

Възниква в процес на работа. Вдъхновението идва от наблюдението на учениците и промяната в техните умения. (магистър Александра Чолакова, Център за специална образователна подкрепа)

От малкото дете, което предоткрива света всеки ден, ровейки в калта, през служителя, който трябва креативно да намери решение на проблем в кратък срок, до утвърдения творец, който организира арт събития на световно ниво – според мен най-важното за творчеството да процъфти е човек да има свободата да експериментира и прави грешки, както и да има сигурността, че средата не би наказала действията му независимо от творческия процес и крайния продукт. (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

Музика, изкуство (книги), преживявавания с близки хора навън (особено на природа). (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Като комбинация от мотивация с дисциплина и решителност за поемане на риск. (Светла Иванова, Директор, СУ „Любен Каравелов”, гр. Добрич)

Когато има спокойствие, концентрация и способност да се уловят тези мисли и идеи, които са по-големи от нас. (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Творчеството е светоглед, според мен. (докторант Огнян Узунов, Нов български университет)

Възниква на основата на изострена сетивност към определена част от действителността и начин на изразяване. (доц. д-р Надежда Райчева, СУ „Св. Климент Охридски”, БиоФ)

Творчеството е импулс и вътрешна нагласа, която излиза на повърхността и се развива, когато й бъде предоставена подходяща среда – спокойна, подкрепяща и с нужния ресурс. Творческото настроение е продуктивно, когато среща разбиране и подкрепа. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)

Това е преди всичко изява на себе си. Разкриване на вътрешния свят. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

Изграждаш себе си и утъпкаш пътеката на познанието. (Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Човекът-творец е искрящ в своята същност.Той е СъБуден и акумулира енергия в своето битие. Да, опитвам се. Получава ми се. (Катя Дойнова, Директор, 163.Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Разнообразието от идеи, достигнали до реализация подбужда към новиране, усъвършенстване. Все пак важна е първата крачка от идея до реализация, затова е нужна платформа за споделяне, каквато е тази конферентна среда. (д-р Полина Ставрева-Костадинова, Експерт програми и проекти, Икономически университет – Варна)

Благотворното да твориш е себепознание и себизживяване в пълнота. Ползотворното да твориш е да станеш познаваем за другите и да допринесеш за съвместното благополучие в живота. Бих мотивирала всеки към това, ако мога. (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Творчеството свързва индивида с неговото Аз и дава спокойствие и хармония на душата. (Диляна Иванова, 191. ОУ „Отец Паисий”)

Намираш себе си и другите в творчеството и себеизразяването, израстваш и се обогатяваш. (доц. д-р Елена Бояджиева-Делева, СУ „Св. Климент Охридски“, ФНОИ)

Всеки етичен, високо интелигентен, образован и креативен индивид може да създава шедьоври. С тях тя/той улесняват живота на останалите хора. Такива хора трябва да бъдат мотивирани във всяко едно отношение. Но трябва да внимаваме, защото интелигентността и креативността е характерна и за някои завършени злодеи. Не трябва да ги мотивираме в никакъв случай, защото те ще причинят големи бели. (проф. д.ф.н. Христо Кафтанджиев, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Да твориш, значи да живееш с трепети. Бих мотивирал с подтик към творчество само онези, у които усетя наличие на желание да творят. Мнозина просто не могат да бъдат мотивирани по този начин. На тях, доколкото зависи от мен и доколкото ми е възможно, просто бих предоставил информация в интересуващата ги сфера. Това би ги направило много по-полезни и пълноценни, отколкото упражняването на натиск към творческа активност, към каквато те нямат афинитет. Всеки може да бъде мотивиран да усвоява най-малкото поради всекидневната полза от усвояването, но далеч не всеки изпитва вътрешна потребност да създава…, нали?… (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

Това е собствено откритие и всеки е длъжен да намери своята мотивация. Творчеството е плодът на вдъхновението и венецът на положените усилия. Такава награда няма нужда от външна мотивация, а от самооткривателство. (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

Всяка творба носи своето послание и обект на вдъхновение. (магистър Александра Чолакова, Център за специална образователна подкрепа)

Творчеството е път за култивиране на човечността. (д-р Милена Стоянова Плугарова-Райчева, учител по философия и гражданско образование, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Благотворното на творчеството е, че то действа катарзисно и терапевтично на индивидуално ниво. Въпреки това, ако се наложи да мотивирам някого да твори, то бих се опряла на вижданията в източните култури и как това, че творчеството там е възприемано като неразривно свързано със социалното, връзката между поколенията и природата. С други думи, творец трябва да твори не само за себе си, а и за за другите с цел оставяне на социален отпечатък – особено в днешните динамични и несигурни времена. (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

Творенето ни кара да използваме и развиваме въображението си, да се чувстваме пълноценни от това, че създаваме нещо самостоятелно, било то с ръцете си и/или душевно! (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Това е едно преживяване, удовлетворение от това да създадеш нещо ново, да му се насладиш. Да твориш може във сяка една област. (Светла Иванова, Директор, СУ „Любен Каравелов”, гр. Добрич)

Дава вътрешното усещане за пълнота. Не знам дали бих мотивирал всеки. Индивидуалните различия са важни. (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Създаваш нов свят. Подобряваш съществуващото. (докторант Огнян Узунов, Нов български университет)

Творчеството дава свободата на личностната изява дори и в най-нетрадиционните й форми, това повишава личностната оценка, развива емоциоанлната интелигентност и благоприятства ефективното и ествествено общуване. Полезността идва и от факта, че през творческите инициативи може да надскочиш собствените си граници и да постигнеш положителни и за другите резултати. Това е достатъчно силен мотив да привлече и запали и други да изразяват и комуникират през творчеството. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)

Опита за разбиране на сътвореното. Все пак нещо остава тайнствено. Да бъде окуражаван да продължи да прониква в дълбините на душата си, в недрата на волята, на несъзнаваното. Основният проблем и ведно предизвикателство е разбирането. Способността за вчустване на произведението. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

Възможността да разкрие, покаже творчеството си. Подкрепата, която да преодолее несигурността и да даде нови насоки (като AI, но в човешка форма). Да си „създадем” време за разговори и творчество и да не се страхуваме от нелоялност. (Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Да има среда, която да го подкрепя и улеснява. Реалност и реализуемост на творческия продукт. Култивиране на творческо мислене, финансиране на идеята. (Катя Дойнова, Директор, 163.Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Да се осигурят, време, възможности, свободно набиране на средства и критичност към резултатите.

(д-р Полина Ставрева-Костадинова, Експерт програми и проекти, Икономически университет – Варна)

Ключово в подкрепата и грижата са уважението към различието на човека и великодушието към евентуалния му неуспех до постигане на такъв. Не бива да се пропуска съдействие под формата на окуражаване и уверяване на творящия, че сътвореното от него е важно за някого. Предизвикателство е търпението към творческите опити на другия и доверието в неговите възможности. (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Според мен ключово е творецът да работи за личностно осъзнаване и себепознание. За учителите, например такива възможности предоставени от училищата почти не съществуват. (Диляна Иванова, 191. ОУ „Отец Паисий”)

Да се даде свобода на изявата. Не бива да се пропускат възможности за дискусии и обратна връзка. Предизвикателно е приемането на обратната връзка. (доц. д-р Елена Бояджиева-Делева, СУ „Св. Климент Охридски“, ФНОИ)

Всеки творец си е башка и затова няма общо решение. Затова трябва да изучим внимателно съответния творец и да й/му дадем, каквото този индивид иска – признание, пари, свобода, престижен университет и т.н. (проф. д.ф.н. Христо Кафтанджиев, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Творецът преди всичко се нуждае от време, през което да твори. Изобщо не обсъждам въпроса дали творбите на изпитващия вътрешна потребност от творчество са качествени и/или според кого са или не са такива. Независимо какво прави, творящият човек изгражда концепции за нещата, а това изисква време. Ако действително се нуждаеш да твориш, а не го правиш само с цел прехрана, финансовите приходи от творческата ти дейност или изобщо нямат значение за теб, или наличието или отсъствието им е крайно незначително. Проблем за твореца е постоянната опасност от секване на творческата му енергия. Убеден съм, че всеки творящ човек е изпитвал този страх. Друга опасност пред творческия ум е изпадане в угодничество спрямо онези, за които твори. Мисля, че първият сигурен признак, че нечие творчество „си отива“, е „израждането“ на творческия му импулс в стремеж за постигане на максимална популярност. Духът на творящия е бурен – и често пъти безреден, – за да бъде „окован“ в „прангите“ на като цяло нетворчески настроените потребители на творбите му… (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

На първо място това е осигуряването на спокойствие, което би помогнало за целеполагане и фокус на човека. Заниманието с много задачи едновременно е унищожително за таланта и продуктивността на индивида, който твори. (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

„Човекът по природа е творец”. Творчеството възниква от сетивен стимул в търсене на своята публика. (магистър Александра Чолакова, Център за специална образователна подкрепа)

Според мен светът вижда всеки творец като ексцентрик, който бива движен от вътрешната си мотивация. или трагедия. Такава идеалистична представа обаче е проблем според мен, тъй като всеки човек се нуждае от външна подкрепа – било материална, било социална. Ето защо смятам, че инвестирането в творческия сектор е от значение на всички нива (не само на познатите на публиката личности, а и на тези извън светлините на прожекторите). (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

Ключовото е въображението, което се поражда от скуката. Повечето деца в днешно време не умеят да случаят, а скуката е хубаво нещо! (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Да насърчаме свободата на изразяване, емоционално да подкрепяме творците. Трябва творците да имат поле за изява. (Светла Иванова, Директор, СУ „Любен Каравелов”, гр. Добрич)

Ключова е подкрепата и насърчаването да твори в неговата сфера и по негов начин. Не бива да се пропуска единствено създаването на творческа среда и условия. Постоянството и крадците на време в този дигитален и объркан свят. (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Ключовото, според мен, е да може да вижда знаците, които съществуват в света около нас, и чрез тях да преобрази света. (докторант Огнян Узунов, Нов български университет)

Ключово е създаването на среда за обмен на идеи, но и осигуряването на ресурси за реализацията им. Средата е ключова не само в аспект възможност за изява на идеите, но и като достъп до информационни ресурси, чрез които да се надградят и развият, от една страна, и като средище за обмен на идеи от друга. Основният проблем в грижата за твореца е стимулирането му към креативност, чрез методи близки до неговата същност, предоставяне на възможност за „сферяване на часовника”. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)

Нагласата за съ-творявяне. Разбирането на съ-твореността като процес. И нейното приемане. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

Свободата и смисъла. Да преодолее рутината и злободневностите, които разпиляват творческата енергия. (Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Значимост на отговора за разрешаване на определен въпрос. Добрите и полезни примери, които да следват. (Катя Дойнова, Директор, 163.Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Трудолюбие, упоритост, критичен ум, вяра в собствените идеи. (д-р Полина Ставрева-Костадинова, Експерт програми и проекти, Икономически университет – Варна)

Ключово за творческото начинание е чувството за свобода, зад което стоят 1) критическо мислене (не желание за самоцелно критикуване, а копнеж за промяна) на съществуващото и 2) липса на страх от порицание и наказание (включително ниска оценка на постигнатото в творческия акт). Предизвикателство е неизбежният компонент на суетата и жуланието за слава и възнаграждение (моралните и материални стимули при т.нар. Награди). (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Първата стъпка според мен е ключова. Предизвикателство е творецът да намери смелостта за първата стъпка. (Диляна Иванова, 191. ОУ „Отец Паисий”)

Грамадната част от хората мислят рутинно и им е много уютно в тези рамки. Според мен, тук са основните проблеми. Животът, обаче, разбива постоянно рутинното мислене и действия. Типично в това отношение е креативното използване на дроновете във военните действия. Изкуственият интелект също помага за разбиването на рутината. (проф. д.ф.н. Христо Кафтанджиев, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Ключови при осъществяването на творческо начинание са вътрешният подтик на твореца да твори и техническата възможност да го прави. Най-голямото предизвикателство пред твореца е да запази творческия си импулс от „затъване” в рутината и еднообразието. Най-голямата опасност за него – да не почувства, когато започне да се „изхабява”. Липсата на такъв усет буквално може да „изпепели” дори ценни предходни негови творби и да го направи нелеп и анахроничен. (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

Отделеното време за осмисляне на идеи. Смятам, че осмислящият човек има повече потенциал за творческо начинание, тъй като това е процес, който се явява естествено продължение на този път. Проблемите и предизвикателствата могат да избият в битиен и емоционален план, но също имат решения. Най-същественото предизвикателство е неосъзнаването на важността на творческия акт и поради това липсата на занимания с него в хаоса на ежедневните задачи. (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

Началото. (д-р Милена Стоянова Плугарова-Райчева, учител по философия и гражданско образование, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

За мен, за да бъде едно творческо начинание осъществено, то трябва да носи смисъл на човек. Ето защо смятам, че изкуственият интелект (ИИ) може да навреди на писателите, в частност, тъй като те вече си задават въпроси като „Мога ли да творя бързо като ИИ?”, „Трябва ли да се тормозя да творя, ако ИИ пише по-ефективно и хората оценяват ИИ текст като по-хубав?” и „Защо да творя въобще като писането бива свеждано до алгоритми и детектори?”. (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

За да се зароди идеята трябва и да сме попрочели, за да има база, на която да стъпим. (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Условие, желание и отговор на въпроса „защо?”. Не мога да кажа повече от горния отговор. (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Да приеме, че е в състояние да преобрази света. (докторант Огнян Узунов, Нов български университет)

Постоянството и упоритостта, силата за преодоляването на трудностите свързани с ограничен ресурс, непостоянство и промяна във вътрешните и външните условия на средата са едни от ключовите фактори за осъществяването на творческото начинание. Водещ е и човешкият ресурс и по-скоро неговият капацитет, личностни специфики и нагласи за успех, в това е и най-голямото предизвикателство, как този човешки ресурс да бъде канализиран, насочен, подкрепен и развит. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)

Приоритет да бъде развитието на Естествения интелект, а негов необходим инструмент ИИ, като последния следва да има единствено енциклопедична/справочна дейност и стойност. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

Споделяне в по-широки среди и методическа насока за нови теоретични разработки извън академичната общност. (Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Как да задържим фокуса върху развитието на лявото полукълбо на новите поколения хора.Как да ги предизвикаме да четат осмисляйки съдържанието? (Катя Дойнова, Директор, 163.Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Съветвам да се въведе в аспекта на педагогическата диагностика регламентирана от МОН възможност на учителите (от начално, основно и средно оцразование) и на препадавателите (от колежите и университетите) възможност да оценяват творчески постижения на обучаемите, които не са пряко или дори косвено застъпени в нормативно определения учебен материал по съответната дисциплина за съответната образователна степен и клас, за да не се подминава и подценява творческия опит, който почти винаги е неочакван и непредвидим. (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Семинари, конференции, книги, статии и т.н, в които се анализират различните аспекти на творчеството в зависимост от нуждите на Софийския университет. (проф. д.ф.н. Христо Кафтанджиев, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Би било добре да се организират по-чести конференции като току-що отминалата. Мисля, че би било интересно на тях да бъдат канени и творчески настроени ученици, които да представят откритията и изобретенията си. (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

Единствено – да се издигат идеи, чрез добри и авторитетни примери. (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

Все повече средства се отделят, а на международни изследвания учениците показват много ниски, бих добавила абсурдни резултати, включително и на допълнителния модул на PISA за творческо мислене. (д-р Милена Стоянова Плугарова-Райчева, учител по философия и гражданско образование, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Да продължава да ангажира младите творци и да показва на учащите практическите измерения на наученото в книгите. (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

Бих предложила следващи събития да се разпространяват повече в социалните мрежи, особено към млади/начинаещи преподаватели, защото има голяма полза и би имало още по- голям интерес! (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Интердисциплинарност и проектно-базирано обучение, менторство и коучинг. (Светла Иванова, Директор, СУ „Любен Каравелов”, гр. Добрич)

Това мога да направя само след като се запозная с вашата концепция и идеи. Нямам нито времето, нито енергията да хвърлям идеи във въздуха. (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Академична подкрепа на различни иновации. (докторант Огнян Узунов, Нов български университет)

Подкрепа за социално ангажирани проекти, които да използват интердисциплинарен подход за решаване на важни обществени въпроси. Популяризиране на достъпни методи за обучение и творческа изява, така че повече хора да имат възможност да се включат в процеса. Популяризиране и осъществяване на събития подкрепящи обмена на добри идеи и практики. Предоставяне на по-широк достъп до информационни ресурси. Организиране на конференции, таргетирани обучения, пленери и др. с цел стимулиране на творчестовото. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)

Въпроси за индивидуалността, уникалността, духовността. (д-р Радослав Оведенски, СУБ – клон Благоевград, секция Правни науки и История)

До кого искате да достигне вашето творчество? До младите хора, които да си видят друга страна на отношенията и връзките между хората.

(Надежда Алексиева, старши учител по история и цивилизации, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

„Помогни ми да те възвися”. Това е обръщението на възрожденския учител към своя ученик. Как в днешния ден възвисяваме учениците си?

(Катя Дойнова, Директор, 163.Основно училище „Черноризец Храбър”, гр. София)

Творчеството започва винаги от това, което всеки човек обича да прави, за да бъде собствения му живот по-смислен и красив. Творчеството тръгва от намерението да подобриш света. Затова трябва да се учим на творчество, което действително гради, а не руши света, в който всички заедно живеем. (гл. ас. д-р Юлия Йорданова-Панчева, СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК)

Прилага ли се творчество в българското образование? (Диляна Иванова, 191. ОУ „Отец Паисий”)

Въпрос: Как да различим творческата личност от нетворческата такава?
Отговор: Няма „твърда“ и ясна разлика. Всеки може да има склонност към творчество през едни етапи от живота си и да няма такава – през други. Важно е да „уловим” творческия момент, а не да „бетонираме” някого, определяйки го като творец или като нетворец. Склонният към творчество се разпознава много лесно. Той е любопитен, съмняващ се дори в най-убедителните доказателства и държащ будна постоянно разсъдъчната си способност… (д-р Иван Бозуков, Софийска професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”)

Защо умират добрите идеи? „Защото е по-лесно да не си вярваме достатъчно. Това изисква по-малко усилия.” (гл. ас. д-р Георги Баев, Национален военен университет „Васил Левски”)

Какво според Вас е творба? Възвишена идея, провокираща да бъде започната… (магистър Александра Чолакова, Център за специална образователна подкрепа)

Разграничителната линия – творчество и АI възпроизвеждане на идеи. Все още отговор трудно може да се дефинира. (д-р Милена Стоянова Плугарова-Райчева, учител по философия и гражданско образование, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън”)

Кое е най-важното за един творец? Автентичността – или да бъде себе си напук на всичките недостатъци, критики, творчески block, натиск за перфекционизъм, тревожност. (докторант Елица Станева-Бритън, ИИНЧ-БАН)

Как творчеството може да бъде внедрено във всеки учебен предмет? Съвременните ученици губят все повече креативни умения, затова преподаватели и специалисти в образованието биха могли заедно да помислят за повече начини за справяне с този немаловажен проблем. (магистър Кристина Бонева, преподавател по английски език, Езиков клуб Мери Итън)

Как творчеството и изкуствения интелект могат да имат допирни точки? (Светла Иванова, Директор, СУ „Любен Каравелов”, гр. Добрич)

Бихте ли участвали в творчески инициативи и създаването на иновативен хъб? (докторант Добрин Добрев, СУ „Св. Климент Охридски”)

Каква е ролята на творчеството в личностното и емоционалното развитие? Най-краткият отговор – /Водеща/ .Чрез него човек открива своята идентичност, преодолява вътрешни бариери и развива самоувереност, освобождава напрежението и изграждана по-добра емоционална регулация. Те предлагат безопасен начин за изразяване на чувства, които иначе биха останали неизказани. (Невелина Стойнева, гл. спец. Младежка дейност и подготовка за реакция при бедствия, БЧК)